„Дух” и „душа” не са едно и също нещо. Под душа се има предвид индивидуализираната искра Творение, или същността на Аз-а, пребиваваща във всеки един от вас. Тя е уникален, миниатюрен аспект на Бога, но същевременно от физическа гледна точка всяка индивидуална душа е по-голяма от цялата вселена.
Може да се каже, че
Той представлява движението на Бог, или изливането на Божественото съзнание към всички неща. Той е онова, което вдъхва живот на всичко.
Душата е едновременно съвършена и несъвършена. Тя встъпва в различни въплъщения и нива на съществуване, за да повиши своето разбиране и осъзнатост. Макар, че за разлика от Духа тя не знае всичко, тя знае достатъчно, за да не осъжда преживяваното. Осъждането принадлежи на сферата на егото. Душата иска да изпита всичко, без предубеденост или предпочитания, докато егото преценява нещата като добри или лоши, правилни или погрешни.
Например: В един живот душата може да иска да узнае какво е да потискаш другите, така че тя може да се въплъти в някое царско семейство, което изобщо не зачита обикновените хора. В друг живот душата може да иска да изживее противоположната полярност, така че се въплъщава в семейство, живеещо в нищета, трудности и страдания, поради потисничеството на царското семейство. Това не е наказание за „греховете” от потискането на другите в предишен живот, а просто желание от страна на душата за уравновесена и пълна перспектива.
Душата не прави разлика между правилно и неправилно поведение. Но със своето израстване и еволюиране душите по естествен начин започват да се стремят към онези житейски преживявания, които подхранват любов, състрадание и служене на другите, тъй като тези ценности вибрират на по-високо ниво от страха, осъждането и вината. Един силно опростен начин да се определи доколко еволюирала е една душа е да се види какъв процент от нейния живот включва проявления на любов и състрадание в противовес на страх и вина.
Егото на човека може да изопачи буквално всяка идея, включително и тази – създавайки по този начин образ на Бог като гневен и отмъстителен, изискващ подчинение и въздаващ наказания на така наречените „грешници”. Душата обаче се задоволява просто да наблюдава контраста между противоположните идеи.
Цялото „зло” на планетата Земя е свързано с отъждествяването с нисшия аз, или егото. Егото е онази част от душата, която вярва в отделеността от Бог. То по естествен начин се отъждествява с онези аспекти на аз-а, които изглеждат отделни , т.е. физическото, емоционалното и менталното ниво на битие. То не успява да види, че има много нива, които се споделят енергийно. Така че докато егото вярва, че всеки един от вас е отделно, изолирано физическо лице, Духът знае, че всички хора представляват Едно Същество, проявяващо се като милиарди индивидуални живи организми.
Сал Ракели