Жената на картината е изобразена на фона на сив пейзаж, изпълен с нереални облаци, като фрагменти от колаж. През прозореца тя вижда цветове, светлина, живот, и макар че й се иска да скочи навън – както можем да се досетим от дрехата й, обагрена в цветовете на дъгата някак не се решава да го направи. В ума й все още има твърде много „Ами ако?“
Казват, че утре никога не идва, но колкото и често да го чуваме, изглежда хората са склонни да забравят тази истина. Всъщност, единственият резултат от отлагането на нещата е ДОСАДНОТО, ПОТИСКАЩО чувство, че нещо е НЕДОВЪРШЕНО и тъпчем на едно място. Когато изоставиш колебанията, които те възпират да действаш в момента, ще почувстваш такова ОБЛЕКЧЕНИЕ и РАЗШИРЯВАНЕ, че ще се запиташ защо изобщо си чакал толкова дълго.
ДА ОТЛАГАШ Е ПРОСТО ГЛУПАВО. Утре все пак ще трябва да решиш, така че защо не днес? Мислиш ли, че утре ще си по-мъдър от днес? Нима мислиш, че утре ще си по-жизнен? Мислиш ли, че утре ще си по-млад, по-свеж от днес?
Утре ще бъдеш по-стар и ще имаш по-малко смелост, утре ще си по-опитен и хитростта ти ще е по-голяма, утре смъртта ще е по-близо – ще имаш повече колебания и ще се страхуваш повече.
Никога не отлагай за утре. Кой знае, може да им утре, но може и да няма. Ако трябва да решаваш, решавай сега, в този момент.
Зъболекарят Д-р Вогел преглеждал красива млада пациентка. Когато приключил, той се обърнал към нея:
— Г-це Бейсман — казал той, — за съжаление, налага се да ви извадя мъдреците.
О, не! — възкликнало момичето, — по-скоро бих родила!
— Ами решавайте тогава — отвърнал докторът, — за да знам как да наглася стола.
Така че, и ти решавай сега. Не отлагай вечно.
