ОТХВЪРЛЕНОСТ

ИЗОСТАВЕНОСТ

УНИЖЕНИЕ

ПРЕДАТЕЛСТВО

НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЕТТЕ РАНИ НА ДУШАТА

Из книгите на Лиз Бурбо…

Когато се ражда едно дете, дълбоко в сърцето си то знае, че причината да се въплъти на Земята е да бъде себе си, като преминава през различни опитности. Впрочем неговата душа е избрала напълно целенасочено семейството и средата, в които да се появи на този свят. Всички имаме една и съща мисия на тази планета: да преминаваме през различни опитности, докато се научим да ги приемем и да се заобичаме чрез тях.
Когато едно преживяване е съпроводено с неприемане или с други думи — с осъждане, вина, страх съжаление или всякаква друга форма на отричане, човекът привлича непрестанно обстоятелства и хора, които го карат да преминава отново и отново през същите преживявания. На някои хора не просто им се случват едни и същи събития в рамките на техния живот, но и се въплъщават още веднъж или дори по няколко пъти, докато успеят да приемат въпросните преживявания.
Да приемем една опитност не означава, че тя ни харесва или че сме съгласни с нея. Става въпрос по-скоро за това да си дадем правото да експериментираме и да учим чрез преживяваното. Основното, на което се учим, е да разпознаваме кое е добро за нас и кое не. Единственият начин да успеем да го направим е да осъзнаем последствията от преживяното. Всичко, което ние избираме или не, което правим или не, което казваме или не и дори това, което мислим и чувстваме, има свои последствия.
Днешният човек се стреми да живее по-осъзнато. Когато си даде сметка, че някои преживявания имат вредни последствия, вместо да се упреква или да се сърди на някой друг, трябва просто да се научи да приема, че той сам е направил този избор (дори изборът да е бил неосъзнат) и да разбере. Това означава да преминаваш през една опитност с разбиране. Напомням ти обаче, че ако си кажеш: „Не искам да преживявам това повече“ , по всяка вероятност урокът не е научен. Необходимо е да си дадеш правото да повториш или потретиш една грешка или да преминеш неколкократно през неприятно преживяване, преди да придобиеш волята и смелостта, необходими за преобразяването ти. Защо не схващаме от първия път? Заради нашето его, подхранвано от нашите убеждения.
Всички ние имаме много убеждения, които ни пречат да бъдем такива, каквито искаме да сме. С колкото noвече наранявания са свързани тези убеждения, толкова повече се опитваме да ги скрием. Успяваме дори да повярваме, че те не ни принадлежат повече. Справянето с тях изисква да се превъплътим няколко пъти. Едва когато нашите тела — ментално, емоционално и физическо – се вслушат в нашия вътрешен БОГ, душата ни ще бъде напълно щастлива.
Всичко, което е преживяно в неприемане, се натрупва в паметта на душата. И тъй като душата е безсмъртна, тя се завръща непрестанно в различни форми, но винаги с товара, натрупан в паметта й. Преди да се родим, ние решаваме с какво искаме да се справим по време на предстоящото въплъщение. Това решение и всичко, което сме натрупали като опит в миналото, не е записано в нашата съзнателна памет, тоест в паметта на интелекта, а в подсъзнанието ни. И така, в течение на живота си ние постепенно осъзнаваме какъв е нашият план за конкретното прераждане и с какво трябва да се справим.
Когато говоря за нещо ,,нерешено,, винаги имам предвид нещо, преживяно в неприемане на самия себе си. Има разлика между това да приемеш преживяното и да приемеш себе си. Да вземем за пример едно младо момиче, което е било отхвърлено от своя баща, тъй като той е искал момче. В този случай приемане на преживяното означава момичето да приеме, че баща му е имал право да иска момче и да отхвърли момичето. Приемането на себе си, от друга страна, означава момичето да си даде правото да се сърди на баща си и да си прости след това, че му се е сърдила. Целта е да се изчисти всякакво осъждане — и на бащата, и на себе си, и в крайна сметка да остане съчувствие и разбиране към онези части от двамата, които страдат.
Момичето ще разбере, че преживяването е напълно преодоляно, когато си позволи да направи или да каже нещо, което би могло да накара някой друг да се почувства отхвърлен (не че ще го направи умишлено, но резултатът би могъл да бъде такъв, ако другият човек страда от раната от отхвърляне). Съществува и друг начин да разбере дали миналата ситуация наистина е разрешена и преживяна с приемане: човекът, когото тя ще отхвърли, няма да й се сърди, тъй като ще знае, че на всеки човек се случва да отхвърли друг в някакъв момент от живота си. Не позволявай на егото си да играе номера, тъй като то по всякакъв начин се опитва да ни накара да повярваме, че ситуацията е разрешена. Често се случва да си казваме: „Да, разбирам, че другият е постъпил така“ за да не се налага да погледнем по-дълбоко в себе си и да му простим. Така нашето его се опитва да намери начин да заобиколи неприятните ситуации. Случва се да приемем дадена ситуация или човек, без обаче да сме си простили или без да сме приели, че сме имали правото да му се сърдим или че още му се сърдим. Това означава ,,да приемем само преживяното,,. Повтарям, че е важно да направиш разлика между това да приемеш преживяното и да приемеш себе си. Да приемеш себе си е най-трудно, тъй като нашето его не иска да допусне, че всеки труден опит има за цел да ни покаже, че ние постъпваме с другите така, както са постъпвали с нас.
Когато обвиняваш някого за нещо, същият този човек обвинява теб за същото?
Ето защо е толкова важно да се научим да познаваме себе си и да се приемаме във възможно най-голяма степен. Това гарантира, че ще преживяваме все по-малко ситуации, в които ще страдаме. Само от теб зависи да се вземеш в ръце, за да станеш по-скоро господар на живота си, а не да оставяш егото да го контролира. Да се изправиш срещу всичко това обаче изисква много смелост, тъй като неизбежно се засягат стари рани, които може да са много болезнени, особено ако ги влачим с нас от няколко предишни превъплъщения. Колкото повече страдаш в една ситуация или с определен човек, толкова по-далеч в миналото е проблемът.
За да си помогнеш, можеш да разчиташ на своя вътрещен БОГ, който е всезнаещ (ТОЙ знае всичко), вездесъщ (ТОЙ е навсякъде) и всемогъщ (ТОЙ може всичко). Тази мощ е винаги в теб и действа. Тя те насочва към хората и ситуациите, които са ти необходими, за да израснеш и да еволюираш според плана на живота, избран преди раждането ти.
Преди да се родиш, твоят вътрешен БОГ е избрал средата и семейството, от които имаш нужда в настоящия живот. Това магнетично привличане и съответните уроци са свързани, от една страна, с опитностите, които все още не си успял да преживееш с обич и приемане в предишни животи, и от друга страна, с това, с което твоите бъдещи родители имат да се справят чрез дете като теб. Ето защо децата и родителите по принцип имат да се справят с едни и същи рани.
След раждането обаче ти забравяш своето минало, тъй като трябва да се концентрираш най-вече върху нуждите на душата си, която иска от теб да приемеш всички свои опитности, недостатъци, силни страни, слабости, желания, характер и т.н. Всички ние изпитваме тази нужда. При все това обаче още от съвсем малки започваме да си даваме сметка, че когато се осмелим да сме естествени, това притеснява възрастните около нас. Откриваме, че не е безопасно и не е правилно да сме автентични. Това откритие е болезнено и предизвиква у детето изблици на гняв. Гневните изблици са толкова често срещани в детска възраст, че вече ги приемаме за нещо напълно нормално. Наричаме ги „кризи на детството“ или „кризи на Юношеството“. Те обаче изобщо не са норма. Спонтанното дете, което е уравновесено и което има правото да реагира естествено, не изпада в подобни кризи. За жалост, такива деца почти не се срещат днес. По-скоро съм наблюдавала, че по-голямата част от децата преминават през следните четири етапа:
След като е познало радостта да бъде себе си, т.е. изминал е първият етап от неговото съществуване, детето познава болката от забраните да постъпва така, както иска. Това е вторият етап. След това идва периодът на криза и на бунт — третият етап. За да намали болката, детето се примирява и накрая се създава нова личност, чиято цел е приспособяване към изискванията на околния свят. Някои хора остават заседнали в третия етап от развитието си и не го преминават до края на живота си, тоест постоянно реагират, ядосват се или са в криза.
През третия и четвъртия етап ние си създаваме няколко маски (нови личности), с помощта на които се защитаваме от преживяното страдание по време на втория етап. Тези маски са пет на брой и съответстват на петте основни големи рани, преживени от човека благодарение на много години наблюдения съм стигнала до извода, че всички страдания на човека могат да бъдат сведени до въпросните пет рани. Представям ви ги в хронологичен ред, т.е. вреда, в който всяка една от тях се появява в живота ни.

Рани и Маски
ОТХВЪРЛЯНЕ – БЯГАЩ
ИЗОСТАВЯНЕ – ЗАВИСИМ
УНИЖЕНИЕ – МАЗОХИСТ
ПРЕДАТЕЛСТВО – КОНТРОЛИРАЩ
НЕСПРАВЕДЛИВОСТ – СКОВАН

РАНА ОТ ОТХВЪРЛЯНЕ

Пробуждане на раната: От зачеването до първата година. Дете, което се е почувствало отхвърлено от родителя от същия пол и не вярва в правото си да съществува.

Маска: Бягащ
Най-големият му страх : Паниката

Поведение при тази рана и съответната маска:
Бягащият дълбоко в себе сu вярва, че е нищожен или най-малкото, че не е особено ценен. Той е постоянно неудовлетворен от това, което е. Възприема се като едно нищо и смята, че няма стойност. Почти не уважава себе си. Често използва следните думи: нищожен, нищо, изчезвам, несъществуващ, няма място, без стойност и т.н.

Описание на физическото тяло: Дребно, много слабо тяло. Свито в горната част, сякаш е превито. Малък торс. Като че ли някаква част липсва (например задни части, гърди и т.н.). Вдлъбнатина в областта на гърдите, гърба, корема и т.н. Асиметрични части на тялото. Малки очи, избягва да гледа другите. Маска около очите (големи тъмни кръгове). Слаб, тих глас. Кожни проблеми (най-вече по лицето). Предпочита да носи черни дрехи.

РАНА ОТ ИЗОСТАВЯНЕ

Пробуждане на раната: Между една и тригодишна възраст с родителя от противоположния пол. Дете, което е страдало, защото не се е чувствало достатъчно подкрепяно от родителя от противоположния пол. Липса на емоционална храна.

Маска: Зависим
Най-големият му страх: Самотата

Поведение при тази рана и съответната маска: Зависимият търси присъствието и вниманието на другите. Има голяма нужда да бъде подкрепян, несъзнателно предизвиква драми или болести, за да получи съжаление и внимание. Трудно му е да направи или да реши нещо сам. Люшка се в емоциите си. Често използва следните думи: сам, отсъстващ, не понасям, не оставят, пропуснах и т.н.

Описание на физическото тяло: Издължено, слабо тяло, на което му липсва тонус. Недобре развити мускули. Ръцете изглеждат твърде дълги и сякаш висят около тялото. Увиснали рамене. Превит напред гръб. Някоя част от тялото е увиснала или плоска, разположена по-ниско от нормалното. Големи тъжни очи, погледът е сведен надолу. Слаб глас – плачлив, като детски. Често се опира на нещо или някого. Обича широки и свободни дрехи.

РАНА ОТ УНИЖЕНИЕ

Пробуждане на раната: На възраст между 1 и 3 години с родителя, който е потиснал всяка форма на физическо удоволствие. Дете, което се е чувствало унизено заради това, че е изпитало сетивно удоволствие. Свободата му е била ограничавана чрез наказания или презрително отношение. Изпитвало е срам пред въпросния родител.

Маска :Мазохист
Най-големият му страх: Свободата

Поведение при тази рана и съответната маска: Вярва, че Бог (или пазителят на морала в семейството) го наблюдава и го съди непрекъснато. Прави всичко, за да е достоен в очите на Бог и на тези, които обича.

Мисли, че за да бъде духовен и достоен човек, трябва да облекчи страданието на човечеството. Ето защо смята за свой дълг да служи на всички, които обича, като ги поставя преди себе си. Мазохистът трудно позволява да бъде обгрижван. Не си позволява да изживява наслада, тъй като се страхува да не изпита срам. Компенсира и се възнаграждава с храна, като си мисли, че се наслаждава, но вината и срамът му пречат наистина да се наслаждава. Често използва следните думи: достоен, недостоен, малък, голям, мръсен, обзет съм, нечист, мръсник и т.н.

Описание на физическото тяло: Наднормено тегло. Нисък ръст. Кръгло, открито лице. Големи кръгли очи, наивни като на дете. Дебел врат. Биволска гърбица в горната част на гърба. Част от тялото е обла или закръглена. Облича се в тесни дрехи, които подчертават закръглените му форми. Често цапа дрехите си. Меден глас.

РАНА ОТ ПРЕДАТЕЛСТВО

Пробуждане на раната: На възраст между две и четири години с родителя от противоположния пол.
Разочаровано дете, което не е получило желаното внимание от родителя от противоположния пол.
Почувствало се е предадено или манипулирано. Изгубило е доверие във въпросния родител, след като е станало свидетел на неспазени обещания, лъжи или прояви на слабост.

Маска: Контролиращ

Най-голем страх: Разпадане, раздяла, отказ
Поведение при тази рана и съответната маска: контролиращият прави всичко, за да убеди другите, че е силна личност. Използва качествата си на ръководител, за да налага волята си. Не е в контакт със своята уязвимост и се опитва да се покаже силен. Държи другите да знаят на какво е способен.

Често използва следните израви: способен съм, довери ми се, нямам му доверие, знаех си, имах право, разбра ли, слушай ме, както и следните думи: свързан, разпаднат, разделен, напуснат, истина е, честно и т.н.
Описание на физическото тяло: Мъжът е силен и мощен в горната част на тялото. Раменете му са по-широки от ханша. При жената ханшът е по-широк и изразен от раменете. Тазът показва сила. Доминиращи мускули в някои части на тялото, силен глас, изпъкнали гърдис, с наднормено тегло, но не изглежда дебел, а по-скоро силен. Коремът се отпуска с възрастта. Големи съблазнителни очи, настойчив поглед. Обича да носи дрехи в ярки цветове.

РАНА ОТ НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

Пробуждане на раната: На възраст между четири и шест години с родител от същия пол. Дете, което е страдало от студенината на родителя от същия пол, не е могло а изрази себе си и да бъде такова, каквото е, в отношенията си с този родител. В резултат се е отделило от своята чувствителност, налагало си е да е изпълнително и перфектно във всичко, блокирало е собствената си индивидуалност.

Маска: Скован
Най-големият му страх: Студенината

Поведение при тази рана и съответната маска: Скованият се опитва да се покаже жизнен дори когато е уморен. Рядко признава, че има проблеми или че нещо го притеснява. Голям оптимист който винаги иска да се покаже такъв. Когато премине границите си, става остър, саркастичен, упорит и непримирим.
Често използва изразите: няма проблем, точно така, определено, сигурно, винаги, никога, правилен, предполагаем, трябва, аз ще трябва, необикновен, фантастичен, както и суперлативи като: супердобър, специален, твърде хубав и т.н.

Описание на физическото тяло: Пропорционално тяло, възможно най-близко до съвършеното. Изправена стойка. Квадратни рамене. Сковани части на тялото (например крака, врат, гръб и т.н.). Резки движения. добре поддържана външност, съблазнителен. Малка талия, пристегната от дреха или колан. Стисната челюст. Плосък корем, който се опитва да глътне. Закръглени, издути задни части, светъл тен, блестящ, жив поглед, рязък глас, говори бързо.


СЪВЕТИ ЗА СПРАВЯНЕ С ПЕТТЕ РАНИ НА ДУШАТА