
Тази гола фигура е седнала в лотосовото листо на съвършенството и съзерцава красотата на нощното небе. Тя знае, че „домът“ не е физическо място във външния свят, а вътрешно състояние на покой и приемане. Звездите, скалите, дърветата, цветята, рибите и птиците — всички те са наши братя и сестри в този танц на живота. Ние, човешките същества, сме склонни да забравяме това, обсебени от преследването на собствените си цели, и вярваме, че трябва да се борим, за да постигнем онова, което искаме. В крайна сметка, чувството ни за изолираност е само една илюзия, продукт на непрестанната работа на ограничения ни ум. Сега е моментът да се вгледаш в себе си и да се запиташ дали си готов да приемеш необикновения дар на усещането, че ти си „у дома„, независимо къде се намираш. Ако е така, наслади му се, то ще се задълбочи и ще се запази в теб. Ако пък имаш чувството, че целият свят е срещу теб, време е за почивка. Довечера излез и погледай звездите.
ТИ НЕ СИ случаен.
Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой друг не може да замени. Съществуванието ще усети липсата ти, ето това ти придава достойнство и величие. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята – всичко във вселената ще почувства една малка празнина, която не може да запълни никой друг, освен теб. Това поражда една неизмерима радост, едно задоволство, че си свързан със съществуванието, че то те обича и го е грижа за теб. Веднъж щом отвътре те изпълни чистота и яснота, ще видиш как от всички измерения върху теб се излива безкрайна любов.