Толкова много мисли, толкова много възможности! Колко пъти Ви се е случвало да си помислите: “Ако не бях направил това, ами онова, какво ли щеше да се случи?” ; “Ако не беше се случило това, щеше сега да е друго…” и т.н.

Всъщност всички други опции са се случили, или по-точно се случват… СЕГА...

Всеки възможен сценарий е отделна вълна. Къде са всички тези вълни? Океан от възможности! Безкраен! Според принципа за неопределеност, всяка една вълна се държи като такава, до момента, в който не започнем да я наблюдаваме. Тогава започва да се държи като частица. Същото е и с мислите. Възможностите, чувствата и мислите са навсякъде около нас, ние сме в безкраен океан от резонанс. Като радио станция долавяме голяма част от “предаванията”, които се излъчват. Когато “яхнем” някоя вълна, тя се разбива в доминантната ни времева линия и се превръща в частица. Този процес в наши дни е прието да наричаме настояще.

А какво да кажем за останалите вълни от възможности, които са навсякъде около нас? Голяма част от тях ние осъзнаваме, други не.

Когато една вълна се доближи до доминантната ни времева линия, започваме да я прихващаме. Така се появява вътрешният диалог и необходимостта за взимане на решение или предприемане на действие. Това определя движението ни в линейното време – едно действие, второ, трето и т.н. Но от гледна точка на нелинейното време, всички възможности се случват едновременно. И така всеки един миг, всяко едно събитие се случват СЕГА и продължават да се случват СЕГА. В един и същ момент, който продължава и сега, са били създадени всички опции, всички решения, възможности и продължават да се създават още в същия този безкраен момент на СЕГА. Трудно се описват неща, които не подлежат на описание и съвременната наука безрезултатно се опитва да го направи с конвенционални методи. Не е възможно квадратът да си представи, че е куб, нито пък камъкът да осъзнае как тече линейното време.

Всяка една наша мисъл създава времева линия. Колкото повече линии, толкова повече паралелни възможности. Изглежда малко смущаващо, че всяко едно нещо, което си помислим се случва някъде, но е факт. Добрата новина е, че тези паралелни времеви линии нямат силата да се проявят в доминантната времева линия. Необходимо е много енергия и отдаване на определена идея, та тя да се прояви в “настоящето”. Това всъщност е процесът на създаване и творчество, наречен още активиране на времеви линии, който прилагаме при препрограмиране на бъдещето.

Колкото по-осъзнат и стабилен става един ум, толкова по-ясно може да отдефинира паралелните възможности и как да избира, коя от тях да подсили и коя да отхвърли. Душите, които не умея да филтрират всички тези възможности идващи при тях се считат за душевно болни. Затова те често се възприемат като някой друг в някоя друга реалност. Частично почти всеки един от нас е изпитал подобно блокиране или “прегряване” в съзнанието. Ситуациите на силен стрес и емоции, често ни правят лабилни. За щастие съществува механизъм на защита, който при високо напрежение играе ролята на предпазител.

Както и предсказва принципът на нелокалност, съществуват и други измерения отвъд четиримерната вселена, която възприемаме с петте си сетива. В една от книгите си физикът Стивън Хоукинг представя идеята за Вселена във Вселената, подобно на балон в балон, като сапунени мехури. От една по-друга гледна точка, всичко вече е създадено и ние избираме какво да преживеем, но дори и този избор следва предетерминизъм.

Това е толкова освобождаващо!

Единственото, което имаме да правим е просто да следваме задачите си с отдаденост и ентусиазъм. Всичкото страдание и неволи, които имаме са част от нашето израстване и всичко това ще се повтаря, докато не си научим урока и не отработим всяко едно препятствие с ловкост и усмивка.

Възприели сме идеята, че животът ни се движи от независещи от нас фактори, отдаваме събития на случайности, но във Вселената такава дума не съществува.

Време е всеки да приеме тази отговорност за собственото си положение и че той е пилотът на неговия живот. На ниво на висшия ни разум, всички случки, които преживяваме са част от нашите уроци и ние сами сме избрали да ги преживеем, с цел усъвършенстването на съзнанието.

Ефективността на процесът ИзЦелОвГлъбеНие лежи именно на това разбиране. Чрез тази техника се учим как да се настроим към нови за нас времеви линии, които да активираме и да превърнем в част от доминантната ни времева линия, без значение дали в линейното минало, настояще или бъдеще.