Последното късче от пъзъла идва на своето място това на третото око, на вътрешното възприятие. Дори и в непрестанно променящия се поток на живота има моменти, когато стигаме до точката на завършеност. В тези моменти сме в състояние да възприемем цялата картина, съчетанието от всички малки късчета, които от много време са занимавали съзнанието ни. На финала можем или да изпаднем в отчаяние, защото не ни се иска ситуацията да приключи или да се почувстваме благодарни и да приемем факта, че животът е изпълнен със завършеци и начала. Онова, което дълго е ангажирало времето и енергията ти, е към своя край. Когато приключваш с нещо, ти разчистваш мястото за началото на нещо ново. Използвай този промеждутък и отпразнувай и двете – края на старото и идването на новото. ТОВА Е НАЧИНЪТ НА ДЗЕН, да не казва нещата докрай. Това трябва добре да бъде разбрано, защото е една много важна методология. Когато не казваш нещо докрай, даваш възможнст на слушащия да го довърши. Всички отговори са незавършени. Учителят ти е дал само насока….Когато стигнеш до предела, ще знаеш какво още остава. По този начин, ако някой се опитва да разбере Дзен чрез интелекта, няща да му се отдаде. Не става дума за отговор на въпроса, а за нещо повече от отговор. Разкрива се самата реалност… Нашата буда природа не е нещо далечно — самото ти съзнание е буда природа. Съзнанието ти е свидетел на нещата , които съставляват света. Светът ще свърши, но огледалото ще остане, отразявайки нищото.
