Умът има няколко основни свойства: Да разделя и сравнява – интелект Да се връща в миналото – памет Да възприема отвъд интелекта – осъзнатост Да се оприличава – Его Интелектът е изкусен и основен инструмент. Неговата сила е в разделянето
Жената е утробата за Творението. Тя е водата за океана… Тя е почвата за семето…. Тя е Великото Мълчание на Любовта – квинтесенцията. Умът(Мъжът) решава и започва, Сърцето(Жената) отглежда и напътства – ОБРАЗ извайва. Какво е мъжката идея и сила,
Опитах се да тълкувам Словото на думата “КРИТИКА”… Критиката е забрава на Великата Хармония, на Великата Справедливост. Липса на вяра в Творението, в Твореца. Критикуващият живее затворен в кутийката на повърхностния малък ум и от там “оправя” работата на Бог,
Учителю, научи ме да постигна детското състояние на очакване, търсене, потапяне в новото. Научи ме да се освобождавам от старото, познатото, повтарящото се, омръзнало знание на ума, от мненията си
Квантовият скок идва в осъзнатото страдание. Вглъбението във страданието е ключ.Страданието да се превърне в метод за вглъбение(медитация) #скок #страдание #вглъбение #медитация #изцеление #израстване
Бунтарят е много важен. Без него промяната не е възможна. Но той трябва да е осъзнат и търпелив. Трябва да има широк поглед над нещата. Иначе бунтът се превръща в просто критика и затъване. Бунтът е духовен, вътрешен и мирен
Колкото и разнообразни накити от злато да се изработят, те си остават все злато. Така и всичко в този свят има една единствена основна Съставка… Как да познаем тази основна градивна Частица, която ни свързва… Какво ни пречи да осъзнаем
ВОДАТА е течна Светлина…Велика Стихия…Всемогъща, всеобхватна, всепомнеща, всезряща…Чиста, затова е прозрачна.Състрадателна, затова заема формата където се намира.Лекува, затова разставят и прочиства.Обича, затова подхранва и подсилва.Какво още да кажем за Любовта…Ако липсва осъзнатост обаче, се превръща в бурен океан.Когато Умът не
Тишина и Истина се объркват в купата на Абсолюта до получаването на фина хомогенна смес на Мъдрост и Любов. Добавя се усмивка на вкус. С отдаденост и почит се оформя във формата на великото Нищо и се изпича на нежен
Име – аз не съм…Да се уча да го нося – тук съм… Личност – аз не съм…Животът в личността – аз съм… Чувства – аз не съм…Който ги лекува – аз съм… Радост и тъга – аз не съм…Блаженството
В следващия момент, когато се появи гняв, нека потърсим в себе си, кое е онова неосъществено желание, да му направим пространство и да постоим в тишина с него докато не обгори във вътрешния огън на трансформацията.
Когато Умът и Сърцето се разделят в нашето възприятие, това е печатът на невежеството – липса на осъзнатост. Това е началото на всяка рана. ИзЦЕЛението е да завърнем осъзнатостта си за това само привидно раздвоено единството. Да вникнем в ЦЕЛта
Умът е като наша сянка. Следва ни навсякъде и колкото повече се отдалечаваме от Източника на светлина, толкова по-голяма става сянката. Защо обаче сме започнали да се оприличаваме със сянката си? Съществува технология за разделяне от ума. Колкото повече се
Как по-добре да свърша това, което е нужно?