Опитах се да тълкувам Словото на думата “КРИТИКА”…
Критиката е забрава на Великата Хармония, на Великата Справедливост.
Липса на вяра в Творението, в Твореца.
Критикуващият живее затворен в кутийката на повърхностния малък ум и от там “оправя” работата на Бог, “оправя” цялата Вселена.
Балончето в гребена на вълната, смята себе си за цялата Вселена и няма идея за Океана…
Критикът възприема мислите и убежденията си като единствената реалност, а интелекта си като единствен и меродавен инструмент.
Просто не вижда дълбочината зад мъничкото проявление.
Не е нужно да си обясняваме всичко, достатъчно е да имаме доверие.
Щом всичко е Бог(ВъздеСъщ), то как е възможно нещо да е неправилно?
Споделям простичка формула, в която се вглъбявам тези дни:
“Без критика…”
“Нека се науча да живея без критика…”
